запознайте се с Бебсикус Ил Ил и Сотикус. двамата младежи, които от време на време си нямат по-добра работа от това да дълбаят във философските недра на етера (или (3+1)-измерния пространствено-времеви континуум) [*], изпълнен с... *неща* (за които двамата биха имали различни гледни точки относно дали изобщо съществуват или не), създаващи дълбокосложната мрежа от образи-феномени в човешкия ум, която е твърде интересна, за да остане не-обект на скромния и бегъл опит от тяхна страна да бъде разбрана по начин, който да унищожи наивността на не-съзнаваното
"Бих казал, че това, което се случва отива отвъд религията и не зависи от определена вяра или нещо друго. То е цялостно и непосредствено преживяване. Днешните млади всичките са религиозни, без обаче да имат вяра."бебка, виж един цитат от Мартинов, който ще ви даде и на вас другата година
Marshall McLuan, годината е 1971 г.
01
[
мога да напиша цял blog post с това как издирвах първоизточника на тези негови думи, защото нашият господин по философия се оказа, че е извадил цитата някъде близо до седмия кръг на ада
]
доста предвидливо описва модерната ситуация
Marshall McLuan - тва не беше ли онзи с "средството е съобщението"
да, точно
на чат изглежда малкоама е много секси
това, до което стигнахме в часа е, че примерно сутрешното проверяване на Insta, гледането на YouTube, докато ядеш или изобщо цялото това с технологиите служи като ритуал (религиозното), без обаче да я има вярата (описана явно като в библия)дори бих казал, че самата парола работи по магичен начин, някакво на практика пази неща само от познати хора, нищо, че целта и е обратното, и все пак средно на всеки 10 минути човек си отваря телефона и казва: *оп* "сезам, отвори се!"(или как би било на чешки "сезаме,
отзаври се!
02
[
тук авторът се опитва да направи шега от "затворено" на чешки - "zavřenо", "отворено" на чешки всъщност е "otevřenо"
]
" ?)
Ugh what a great country to be a phone in..но, да, честно казано има много логика. тук може да спориш, че човек така или иначе ще намери как да има това религиозно нещо. сега вече като Бог е мъртъв, традицията също, полът става реален колкото и атомите...
мхм..но и това даже не е баш пълно, не е *цялото* религиозно, защото не успяхме да отговорим къде е страхопочитанието (което го има, когато вляза в църквата например)т.е. онова изтръпване, когато "Бог ти се яви"... винаги ти се изплъзва и не успяваш да го уловиш, но знаеш, че точно в този момент някаква истина ти се явява за света, като фойерверк, който се появява за миг и после изчезва
oх, side note, нотеориите, които "убиват магията" и казват, че нищо не е толкова специално и целенасочено и че всичко е в главите на "хората, които си представят неща, които не са там наистина" (като онова с богоявлението)са много по не-опасни (смисъл екзистенциално ☠), защото в крайна сметка имаш чистата фактичност на науката като враг, с който да се биеш, тъй като и да искаш не можеш да видиш света от гледната точка на формулаи по някакъв начин даже се до-радикализираш в досегашната си позиция на - "НЕ! даже е още по-магическо!"а като мислим научно, low-key сме обречени да убиваме сами магията докато не умрем или ние, или тя
то го има и това, че колкото повече бягаш от Бог чрез науката, в един момент се завърташ в кръг и повея на постмодерността те праща обратно при абсолюта на нещото,
необяснимото (дали в науката това ще бъде енергия, време, пространство или такова понятие - още по-базово)
03
[
"Първата глътка от чашата на природните науки прави човека атеист, но на дъното на чашата го очаква Бог." - В. Хайзенберг
]
но има опасност и това ("науката те води право към Бог") да се развие като сляпо вярване в християнския Бог (или някой друг бог), защото Той е истината за света и прочие
да.. мисля, че известна доза скептичност във всичко е в баланса на нещатано и науката го има това екстра, че не е баш религия (въпреки, че много наподобява по същност), защото има претенции за своя метод - експерименти, които да са измерими, повторими, верифициране на хипотези, обособяване на теории, проба грешка и т.н. на кратко дадена форма на обективност
доколкото тази обективност е отново субективността на нашия мозък, защото нищо не изключва "света" в нашата глава да е създаден само от сенки на нещата във Вселената
но това може да го оставим за друг път...
...
мисля, че ми дойде нещо, господина в часа каза, че тези, които слушат музика със слушалки в градския, все едно изпадат в друго измерениеонова изтръпване, когато чуеш хубава песен или я слушаш за 10298925829 път, или си представяш, че попадаш на даден концерт на любимия изпълнител (всичкото докато си физически още в тръмбусащ се трамвай) е много подобно чувство, което ти се изплъзва, на страхопочитанието при богоявлението...
тук може да спориш, че човек така или иначе ще намери как да има това религиозно нещо^^^^^^нещо в човешката природа е
да да точно, само вече я няма "библията", т.е. където да пише какво и как да слушаш пр. FHAWIHFAUWIF
☠️☠️
относно младите, това че си търсят религиозно, може би и се разширява и в социалните мрежикато някоя кифла си качи черна профилна заради BLM, нищо че е през една Земя разстояние и сигурно ѝ липсва необходимия контекст изобщо да се доближи до разбиране и истинска солидарност, изглежда ми по-скоро симулирана, въпреки това се задвижва вълната и самото нещо даже придобива "култовски" характери се оказваш bitch, ако не си я сложиш и типридобива точно една фанатична емоционалност "АМА КАК НЯМА ДА ТИ ПУКА! РАСИСТ!"
честно, сякаш младите вече се вкопчват и до най-нашумялото нещонякакси факта, че вече го няма сигурния отговор в науката и в библията, много по-лесно е да си помислиш, че правиш правилното нещо, като приемеш една идентичност на неизчерпаема солидарност към всичко живо, което се случвадори и акта да се състои само в смяна на една профилна, пак излиза фанатично, когато започнеш спора с някого по темата
др. пример са и фанатичните веганиили "мейнстрийм еколозите" - имам чувството, че е повече "омг вижте ме, пука ми за костенурките" и самото нещо става част от твоето търсене на идентичност, докато действията говорят друго (
аз например съм много дълбоко застъпен в това последното :)
04
[
защото една пластмасова сламка по-малко в кифленското ти Costa кафе, няма да направи нищо (имайки предвид, че дори и чашата ти е още от пластмаса, а ако е от картон, то и в него има пластмаса, която даже не се рециклира
]
))
въпроса е, че когато е осъзнато (напр. това с пластмасата) някак си спираш да бъдеш толкова фанатичен по темата и да изпадаш в безсмислени спорове
но пак не е оправдано... "осъзнато", не значи "простено"
но доколкото това с "новото религиозно вкопчване" да то май си е останало същото, но се е променил само контекста... няма готови отговори и истина като при традиционните течения (християнството през Средновековието, науката през Просвещението)
днес всичко може да важи и да бъде валидно мнение, все ще се намери някой, който да вярва, че земята е плосък диск, който се ускорява с 9.8 м/с^2 на раменете на великани върху огромна костенуркаso"Днешните млади всичките са религиозни, без обаче да имат вяра."
...
все още ни убягва това със страхопочитанието, though
... хммможе би за да има страхопочитание от *нещо*, то трябва да го има това ясно осъзнато нещо, но докато ние вече нямаме вярата в библия или в религия, а вместо това имаме само ритуалното и от време на време фанатичното, то няма как изобщо да изпитаме това чувство
омг.. или екзистенциалната кризане е ли точно тя страхопочитание от *нищо*? точно това чувство, като изпаднеш в летаргия относно света, и изведнъж нищо няма смисъл, после става по-силно и по-силно, свиваш се на кълбо на дивана и се чудиш защо утре да не скочиш пред метрото (или ако нямаш столични привилегии, някъде другаде да се хвърлиш) и изобщо ще има ли смисъл за някого
хм.. значи и тоталната липса на вяра, пак се оказва религиозно преживяване
може би трябва да се примирим с цялото нещо, с the human experience, това да бъдеш човек е, че някой (или никой) те е пръкнал тук и сега на Земята и трябва да се справиш със ситуацията, като постоянно се бориш да се захванеш за сламка, иначе изпадаш и се давиш в бездната